Регулирането на дишането се осъществява от дихателен център, който се намира в продълговатия мозък (по-точно в средната третина). Освен хуморални механизми в регулацията на дишането първостепенна роля имат нервнорефлексните механизми. В стените на белодробните алвеоли са разположени рецептори, които са крайни окончания на блуждаещите нерви. Рецепторите възприемат дразненията и предизвикват нервни импулси, които се предават на дихателния център по нервни пътища. Във време на вдишване белодробните алвеоли се разширяват и разположените в стените им рецептори се дразнят. Предизвиква се възбуждане, което достига по блуждаещите нерви до дихателния център в продълговатия мозък и се предизвиква рефлексно прекратяване на вдишването - белите дробове се свиват и алвеолите намаляват своя обем. Когато свиването на алвеолите достигне известен предел, наново се дразнят заложените в техните стени рецептори. По блуждаещите нерви до дихателния център в продълговатия мозък тръгва нов електрически импулс, което довежда до рефлексно подновяване на вдишването. Именно тука става нарушаването на дишането при бронхиалната астма. У някои организми има повече или по-малък брой рецептори, които възприемат различните миризми. Има разлика и в сенсибилитета на тези рецептори. Именно повишената чувствителност на рецепторите у някои индивиди обуславя формирането на биологични сигнали с параметри различни от нормалните, които контролират дишането. Амплитудата и честотата е различна от сигналите от които зависи нормалното дишане поради завишената чувствителност на възприемане от рецепторите. Тези излишни биосигнали променят параметрите на електрическите импулси от и към продълговатия мозък, които всъщтност контролират дишането. Това се изразява в объркване на процеса на дишане. Дихателния процес не може да задоволи нуждите на организма от кислород. Започват спазми в белия дроб, съпроводен и със секреция в някои случай - наречени астматични пристъпи. В целия този процес има отношение и каква е инервацията, която се получава от вагусния нерв(най-големия блуждаещ нерв). От стабилността на параметрите(амплитуда и честота) на неговите импулси зависи и доколко се влияят електр. импулси контролиращи дишането от сигналите формирани в резултат на възбудените рецептори от миризми. Затова се говори за лека, средна и тежка форма на астма. При тежката форма имаме тотално объркване на дихателния процес, което може да бъде и животозастрашаващо.
Къде точно въздейства Импулсната терапия, за да се повлияе благоприятно бронхиалната астма? След гореизложената информация това е въпроса, който изниква. Веднага трябва да се каже, че с тази терапия се повлияват само леки и средни форми на астма. И това е логично като се има предвид, че се въздейства(с рефлекторен механизъм) на вагусния нерв. Стабилизирането на параметрите на сигналите, които той генерира имат пряко отношение и към ел. импулси контролиращи дишането. Когато те са стабилни и достатъчно мощтни по амплитуда върху тях не може да се окаже модулиращо въздействие от страна на други биосигнали(явяващи се като шум). Разбира се за тази стабилизация се изисква време като се има предвид, че живия организъм е една доста инертна система. При някои това става за 6 месеца, при други малко повече. Всичко което е написано досега за бронхиалната астма има чисто биологичен аспект. Изобщо не е отчетено, че процеса на дишане е един изключително електрически механизъм в биологична среда. Тези механизми не могат да се обяснят с познания само от областта на биологията. Затова и лечението на бронхиалната астма е така неадекватно в съвременната медицина. Инхалаторите и медикаментите имат само временен ефект. Много често астматичните проблеми започват от детска възраст. При повечето от тях тя е в лека и средна форма. С напредване на възрастта чувствителността на тези рецептори със завишена чувствителност се притъпява. От друга страна се стабилизират сигналите генерирани от вагусния нерв. Всичко това се отразява благоприятно на правилното дишане. Затова с времето при тези деца този проблем отшумява. Това разбира се не означава да се оставят проблемите на самотек. При наличието на този нов за медицинската практика метод, при всички случаи е за предпочитане астмата да се лекува още в началото. Тъй като (особенно за децата) това може да се отрази на тяхното умствено развитие и на продължителността на техния живот.