Гинекологични заболявания и щитовидната жлеза

Тук няма да се спираме на анатомическите особенности на жлезите с вътрешна секреция. Само накратко ще споменеме, че всички жлези с вътрешна секреция се контролират от хипоталамуса, който от своя страна управлява хипофизата, а тя вече секретира хормони с който стимулира другите жлези - щитовидна, надбъбречни, полови, млечни. Поликистозните яйчници, миомните възли, аменореята, нарушения менструален цикъл, рака на гърдата са в пряка зависимост от хормоналния статус. Всеки хормон е вид сигнал към съответна жлеза с цел стимулация. Между половите хормони (естрогени и прогестерон) и стимулиращите хормони секретирани от хипофизата (LH, FSH) има синергично (еднопосочно) и реципрочно на другата двойка действие според деня от менструалния цикъл. Целия този синхрон в хормоните се контролира от обратни връзки към хипоталамуса - най-вече отрицателни обратни връзки. За неспециалист смисълът на тези положителни и отрицателни обратни връзки е доста объркващ. Тази материя е непонятна дори за медицински специалисти поради това, че тя се изучава в технически университети. Поради тази причина когато трябва да се обяснят процеси от чисто физическо естество звучи доста наивно да се ползват познания от сферата на биологията. Когато тези обратни връзки са объркани започва и хаос съпътстван от съответните симптоми и патология. Съвременната медицина не разполага с безпорна обосновка на причините водещи до поликистоза. Различните теории всъщност са комплекс от причини, като всяка от тях може да има различна тежест в развитие на поликистозните яйчници. С оглед на резултатите от Импулсната терапия при лечението на СПЯ (синдром на поликистозни яйчници) може да се каже, че най-състоятелни са: хипоталамо-хипофизарната, инсулинова резистентност и хиперинсулинемия, и теорията за повишена секреция от надбъбречните жлези на андрогени. Генетичната теория е абсолютно безпочвена и тя по безспорен начин се отхвърля от резултатите на метода Импулсна терапия. С тази терапия всъщност се нанасят корекции на биологични сигнали и това по никакъв начин не влияе на ДНК веригата.
Всъщност хиперинсулинемията като причина се свежда в повечето случаи отново до хипотамало-хипофизарната. Страничното действие на Соматотропния хормон (СТХ) отделян от предния дял на хипофизата води до стимулиране секрецията на глюкагон от задстомашната жлеза, което се последва от хипергликемия (повишаване концентрацията на глюкоза в кръвта). СТХ намалява използването на глюкоза като енергиен източник, с което още повече благоприятства хипергликемията. От своя страна хипергликемията стимулира секрецията на инсулин. Ако тази свръхстимулация продължава дълго време, може да се стигне до вторично атрофиране на клетките на задстомашната жлеза, които произвеждат инсулин и да се развие захарен диабет. Това е диабетогенното действие на СТХ.
Теорията за повишената секреция от надбъбречните жлези пак е свързана с контрола на хипоталамуса. Надбъбречните жлези са част от ендокринната система и не функционират изолирано, за да се тълкува тяхната дисфункция като отделна теория (теория на Samjuel Yen). Неадекватната рефлекторна намеса на хипоталамуса се дължи не на някакво повишаване на чувствителносста му, а поради това че вместо анализиращата му функция да е свързана с отрицателна обратна връзка поради различни причини тя е положителна. Оттук следва и повишената стимулация на една или друга жлеза с вътрешна секреция. С оглед на резултатите от Импулсната терапия може да се каже, че нарушените обратни връзки и синхрон в работата на сигналите от и към хипоталамуса се явява основна причина за СПЯ. Затова с този метод на лечение инервирайки рефлексогенно тази част на мозъка, тези обратни връзки се нормализират. На същия принцип работят някои прибори в електрониката като операционния усилвател с отрицателна обратна връзка. Затова разбирането на тази материя изисква познания от "Теорията на сигналите и системите". Нека не забравяме, че мозъка работи само с елекрически сигнали, затова неговата функция е изцяло зависима от параметрите на тези сигнали.
Много често се задава въпрос как така се лекува това заболяване след като няма единно становище за причините които го пораждат. Направения по-горе анализ доказва, че всъщност всички теории без генетичната се обосновават с нарушени функции на различните жлези с вътрешна секреция, т.е. те се свеждат до една единствена - хипотамало-хипофизарна.
С генетичните дефекти за много заболявания се прави опит да се обяснят чисто физически процеси с биологични познания. Резултатите от този метод го доказват по безпорен начин за няколко заболявания за които се твърди, че имат генетични причини.
Фармакологичната намеса за корекция било на менструални смущения или ановулация със или без кистозни яйчници е обречена не само на провал, но още повече би влошило състоянието на пациентката. Подобна ситуация може да се сравни със изключването на автопилота на самолет от човек без особенни познания в авиацията. Лечението с различни видове хормонални медикаменти е симптоматично и внася още по-голям смут в и без това хормоналното разстройство. При такава ситуация някои жени правят опити да забременеят прилагайки новите асистирани репродуктивни технологии опитвайки се да заобиколят проблемите с ендокринната система. Теоретически е възможно, но е много малко вероятно да стане. И когато една жена се реши на подобен вариант трябва добре да предцени шансовете и дали си заслужава да се хвърлят хиляди левове за обречена кауза. Много по-добре е да се изчака известно време подлагайки се на Импулсната терапия за регулиране на хормоналната хомеостаза и чак след това да се правят опити. Това пести време и пари, а шансовете силно се увеличават. Друг показател, макар и не толкова често срещан е високия пролактин. Обикновенно става въпрос за аденом на хипофизата. Когато е под 1 см. той се води микроаденом. Това, което се изписва за лечение с цел подтискане на разстежа му не решава трайно проблема. Оперативното отстраняване на аденома, дори назално също не е решение. Пролактина остава висок и трябва да се включат и статини за понижаване нивото на пролактина. Импулсната терапия премахва причината за хиперпролактинемията, както и за образуването на аденоми. След лечението аденома изчезва и пралактина нормализира стойностите си, без да се пият каквито и да било лекарства. Ефекта от прилагането на Имплсната терапия за лечение на хипофизата е сравнително бърз в сравнение с лечението на възли на щитовидната жлеза, защото не е необходимо да регенерира паренхимна на хипофизата, което да даде отражение и върху функцията на самата жлеза. Практиката показва, че дори при много тежки случаи се стига до трайно излекуване без рецидиви.
Когато става въпрос за рак на гърдата независимо дали са малигнени формации или доброкачествени фиброзни мастопатии винаги трябва да се знае, че има връзка със проблемите на щитовидната жлеза и яйчниците. Тъй като до появата на бучките в гърдата няма изявени симптоми, затова когато се появят типичните за щитовидната жлеза оплаквания описани в този сайт трябва да се подозира, че е напълно възможно да започне развитие и на този процес. Колкото по-рано се започне лечението с Импулсната терапия толкова по-вероятно е да не се стигне до злокачествени тумори. Причината е в понижената имунна защита, както и в нарушения лимфен отток. В човешкия организъм циркулират около 12 000 злокачествени клетки, но поради това, че макрофагите и т.нар. клетки-убийци (Т-клетки) успяват да се справят с тези злокачествени клетки те нямат възможност да се натрупат на едно място и да започнат самостоятелно делене. Всяка оперативна намеса на млечните жлези нарушава лимфния отток или засяга лимфни възли, което от своя страна увеличава риска от попадане на ракови клетки в "глуха линия" - тоест извън контрола на имунната защита. Това което се споменава като статистика, че раждали жени по-рядко заболяват от рак на гърдата има своята логична обосновка, макар че медицинската наука не дава научно обяснение за тази емпирична констатация. Причината е: първо защото с отделянето на коластра в началния период на кърмене се повишава имунната защита и на самата жена не само на бебето; и второ анатомическото разширяване на лимфната система способства за по-трудно изолиране на злокачествени клетки и неконтролирана пролиферация.
Тази терапия повишава нивото на имунната защита поради това, че щитовидните хормони стимулират костния мозък, който синтезира червени и бели кръвни телца и способства за пълноценното им узряване. Подобряват лимфния отток и кръвообръщението, което пак е свързано с имунната защита. Регулира се хормоналния баланс с което се нормализира менструалния цикъл и функцията на яйчниците.

Copyright © 2001-2024 thyroid-bg.com®
All Rights Reserved.