Исхемичната болест на сърцето - вече лечимо заболяване чрез Импулсния метод

Основната причина за исхемичната болест е атеросклерозата. Това заболяване се развива най-често след 50 годишна възраст. При него има отлагане на продукти на основната обмяна най-често върху стените на коронарните и мозъчни съдове. Това не става равномерно, а на определени места от артерията където има промяна на съдовата стена. Образуват се плаки, които стесняват коронарните съдове и може напълно да ги запушат т.е. да предизвикат инфаркт или мозъчен инсулт. Стесняването на една или повече артерии на сърцето предизвиква исхемия, коята нарушава метаболизма на сърдечния мускул. Клинично се изразява със стенокардни пристъпи, които може да са по-често или по-редки . Зачестяването на стенокардните пристъпи може да предизвика инфаркт. Основна роля за атеросклерозата - причина за исхемичната болест на сърцето има хипофункцията на щитовидната жлеза (намалена продукция на щитовидни хормони). Хипофункцията понижава основната обмяна, при което се повишава нивото на холестерола в кръвта, който се отлага най-често в коронарните и мозъчни съдове. В този процес участва и черния дроб където холестерола се синтезира и разгражда. Този процес е постепенен и продължава дълги години като може да започне още след 30 годишна възраст. Освен стенокардните пристъпи има и нарушение на сърдечния ритъм, в който основна роля играе също щитовидната жлеза. Лечението на исхемичната болест на сърцето, което е прието е с медикаменти и оперативно. Медикаментите имат съдоразшираващ и антиаритмичен ефект и се приемат постоянно. Оперативното лечение отпушва стеснените артерии, но при голям брой стеснени или запушени артерии се поставя и байпас. Оперативното лечение крие и риск (3-4% смъртност). Този начин на лечение не решава проблема, тъй като обмяната остава нарушена и процеса на увреждане продължава до ново запушване или стеснение на коронарните артерии. Медикаментите увреждат черния дроб и бъбреците като в немалко случаи интоксикирания организъм отказва да ги приема. Използването на Импулсната терапия при исхемичната болест на сърцето независимо дали е усложнена с инфаркт на миокарда или не трайно решава въпроса, с което коронарните артерии се изчистват от натрупаните плаки, а там където има запушена артерия се стимулира растежа на нови съдове (колатерали), които заобикалят запушения участък и кръвоснабдяват засегнатата част на миокарда. По този начин се доказва че атеросклероозата е обратим процес. Избягват се опасните коронарни операции и интоксикацията на организма от медикаменти. Стенокардните пристъпи трайно изчезват и се предотвратява появата на нови инфаркти. Медикаментите се спират. Определено пациента усеща положителната промяна, спасява живота си и повишава качеството си на живот. Тъй като сърдечния мускул зарежда останалите органи с енергия (така нареч. акционен биопотенциал), това се отразява благоприятно върху функцията им. Генерираните в резултат на това опознавателни сигнали от органите към мозъка подобряват параметрите си - главно амплитуда и честота, което засилва контрола на мозъка върху органите. Това води до намаляване възможностите за възникване на патология. Резултатът е, че всички органи и системи работят в синхрон като единно цяло - какъвто е човешкия организъм.