(бели кръвни клетки), които унищожават клетъчната тъкан. Стандартното лечение, което е прието е заместителна хорманална терапия и евентуално оперативна интервенция. Тази терапия обаче има неблагоприятни последици, както и странични действия на заместителните хормони като: наддаване на тегло, увреждане на черния дроб, засилване на процесите на остеопороза, риск от инфаркт и инсулт при предозиране. Освен това много от симптомите остават. Със откриването на метода “Импулсна терапия” се доказа несъстоятелността на теорията за генетичния дефект на имунната система. Метода се базира на откритието, че в определени сегменти на мозъчната кора в резултат основно на стресови фактори възниква биополе. Това биополе променя параметрите на нормалните опознавателни биологични сигнали, най-вече честотата, което от своя страна води до промяна на амплитудата, която мозъка възприема. Когато тази амплитуда стане близка до нулата мозъка вече не разпознава щитовидната жлеза като своя и я атакува като тип “чуждо тяло”. Патологичните биосигнали изключват защитния механизъм на имунната система, при което започва унищожение на жлезата. Много интересен факт е, че никога щитовидната жлеза не се унищожава напълно. Най-вероятно част от жлезата има своя автономна защита. Импулсния метод за лечение на Хашимотото се базира на това, да бъдат възстановени нормалните за щитовидната жлеза опознавателни сигнали, с което процеса на унищожение на жлезата се стопира – спира нахлуването на лимфоцитите в нея, а антителата се връщат в нормални граници. Активира се и останалата здрава тъкан. Във времето на мястото на унищожените клетки се наблюдава появата на нови, което обаче е един по-дълъг процес. Увеличените размери на жлезата също влизат в нормални граници. Биополетата, които се натрупват в ликвора над мозъчната кора могат да променят не само на опознавателния сигнал към жлезата, но и да окажат негативен ефект върху сигналите, които обработва хипоталамуса като регулатор на ендокринната система на принципа на обратната отрицателна връзка (ООВ). Това предизвиква заболяване на жлезата - хипо- или хиперфункция в зависимост от това как работи ООВ. От тези сигнали зависи и какво заболяване ще се получи - хипофункция с хашимото, или само хипофункция. Аналогично хиперфункция или комбинацията хиперфункция с хашимото - т.нар. хашитоксикоза.
Заради съвпадение на симптоми с други заболявания много често се правят погрешни заключения за генезиса на заболяването и методите за лечение на Хашимотото. Типичен пример е с паразита кандида албиканс. Няма никаква връзка между двете заболявания, освен някои съвпадения в симптомите. Успешни алтернативни методи за унищожение на паразитната колония и последващо подобрение в симптоматиката не значи, че това е дало отражение и върху автоимунното заболяване. В много сайтове се обсъжда прилагането на клизми с нистатин като начин за лечение на Хашимото. За ликвидиране на кандидата паразитираща в стомашно чревния тракт това би имало ефект, но за пациенти лекуващи само Хашимото това не би имало никакъв резултат, освен да доведе до дисбактериоза с последващ сериозен дискомфорт. В тези сайтове не се уточнява, че едно такова агресивно измиване на чревния тракт води до унищожаване и на полезната флора. Преди прилагането на каквито и да било клизми са нужни добри познания по рекултивирането на полезните бактирии под формата на пробиотици, както и наблягането на храни богати на такива до пълното възстановяване на чревната флора. Комбинацията Хашимото с кандидоза е изключително рядка. Статистиката, която имаме напълно изключва връзка между хроничния лимфоцитен тиреоидит и кандида албиканс.
Хашимотото е първото автоимунно заболяване на което е разкрита етиопатогенезата. Макар, че е мозъчно заболяване, то много успешно се лекува, защото се премахва причината, която го е породила. За съжаление догматизма в медицината пречи на ефикасни методи за лечение. Те се класифицират като ненаучни, екзотични, плод на шарлатанство. Това рискува живота на всички, които имат нужда от такова лечение и се доверяват на мнения подвластни на фармацевтични лобита. Не по-малки вреди нанасят и хирурзите, чието непознаване на терапевтичните възможности на медицината граничи с невежество. Съвременната медицина датираща от около по-малко от 100г. безспорно е много мощен инструмент при спешни случай, но в същото време е крайно неадекватна при лечение на хронични заболявания. Организма на човека не е пригоден да приема дълготрайно химически субстанции с много странични действия. Затова пациентите, които приемат тази форма на лечение не се чувстват добре и водят един некачестваен и намален по продължителност живот.