Лечение чрез алтернативен безоперативен метод 

 Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези паталогични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Това често прикрива промените настъпили в този орган поради което въвежда в заблуждение специалиста. Освен това трябва да се вземе предвид и неточността на хормоналните изследвания стигащи до 70%. Това допълнително усложнява диагностицирането. Още повече, че се пренебрегват много характерни симптоми настъпващи при нарушението на функцията й. Състоянията в които може да изпадне щитовидната жлеза са хиперфункция, но много по-често хипофункция т.е. увеличена продукция на щитовидни хормони или намалена. Има някои общи, но и много различни симптоми.
При хиперфунция най-често се наблюдава учестена сърдечна дейност, ускорен пулс, обилни изпотявания, рязко отслабване на тегло с повече от 4-5 кг., очни промени, чупливост на ноктите и косопад, повишена нервност, раздразнителност, нарушен сън, избиване на плач, тремор на ръцете, честа дефекация, непрекъснато чувство на топлина, прилив на енергия след което следва бърза умора.
При хипофункция най-честите симптоми са: лесна уморяемост, наддаване на тегло с повече от 5 кг., световъртеж, замайване, главоболие, залитане, трудно преглъщане, шум в ушите, стягане, задушаване в областта на жлезата, забавена сърдечна дейност, учестен или забавен пулс, болки по ставите и мускулите, изтръпване и мравучкане по крайниците, отслабване на паметта, нервност, раздразнителност, сутрешна подпухналост, нарушен сън. Достатъчен е да имате един или два от описаните симптоми, за да се разбере, че житовидната жлеза не функционира нормално. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има клиниката (симптомите)и ехографското изследване. Останалите изследвания като хормоналния тест, сцинтиграфското изследване, биопсията са неточни като последните увреждат допълнително жлезата.
Заболяванията в тази жлеза са: Дифузна струма (увеличена щитовидна жлеза), нодозна струма (възли и кисти на жлезата), хиперфункция и Базедова болест, автоимунния тиреоидит на Хашимото и острия тиреоидит. Причините да се увреди щитовидната жлеза са различни, но най-често срещания е стресът - в 65% от случаите, както и различни химични, токсични и радиоактивни вещества, а също и електромагнитни лъчения с висока честота. Промените при хипофункция са постепенни в продължение на години, докато тези с хиперфункция са кратки в разстояние на една година. Приетото лечение от Ендокринологията както у нас така и в цял свят е неудачно и в голям брой от случаите дори опасно, защото вкарват жлезата трайно в хипофункция. Автоимунния тиреоидит на Хашимото освен от стреса може да се провокира и от лечение с тиреостатици (медикаменти за хиперфункция на щитовидната жлеза) или кортикостероиди. При това заболяване щитовидната жлеза се явява чуждо тяло и мозъкът включва всички защитни механизми за унищожаването й. Това става чрез лимфоцитите и собствените антитела, които стават автоантитела. При Хашимото щитовидната жлеза е трайно в хипофункция, която непрекъснато се задълбочава. Друга причина за автоимунния тиреоидит може да бъде прилаганото оперативно лечение поради това, че се променя капацитивността на щитовидната жлеза, респективно опознавателния сигнал който се формира и изпраща към мозъка. Оперативното лечение превръща пациента в инвалид поддържащ живота си със синтетични хормони. Тези хормони имат много странични действия като наддаване на тегло до 20 и повече кг. Може да доведат до развитие на хипертония, остеопороза, инфаркт и трудно се понасят. Лечението с радиоактивен йод има временен ефект след което жлезата изпада трайно в хипофункция. Лечението с кортикостероиди при остър тиреоидит и лечението с тиреостатици при Базед и хиперфункция може да се прилага ограничено време и много внимателно не повече от 6 месеца. Това лечение може да предизвика появата на възли и кисти в нея, а дълготраен прием на кортикостероиди може да предизвика диабет. Разкривайки механизма по който се развива патология в жлезата екипа ни успя да изпита и приложи метод наречен "Импулсна терапия", които нормализира функцията на жлезата. Изчиства възлите и кистите в нея, както и нормализира размерите на жлезата, които в повечето случаи са увеличени. При Хашимото се спира процеса на унищожение на жлезата от лимфоцити и тиреоидни антитела и постепенно възстановява нормалните й функции. С терапията се активират важни центрове в мозъчната кора и хипоталамуса, свързани с управлението на щитовидната жлеза т.е. възстановяване на нормалните биосигнали с които мозъка управлява този орган. Преходният период за възстановяване нормалната функция на жлезата е 6 месеца, а между 6 и 18 месеца е необходимо, за да започне отстраняването на патологията резултат от нарушената й функция. Размерите се нормализират, а образуванията започват постепенно да намаляват и изчезват. Колкото по-късно са се образували нодулите толкава по-бързо се резорбират.
Метода доказва изключителната роля на мозъка - той е създал патологията и той я отстранява. За това е достатъчно да получава достоверна информация под формата на биоелектрически сигнали, с нужната синхронизация. Истинската причина за изброените в този сайт заболявания се доказва от отличните резултати при прилагането на Импулсната терапия, но поради непознаване на механизма за възникване заболяванията на щитовидната жлеза, традиционно приетото лечение в медицината е неудачно и в повечето случай с опасни последици.

I. Рискове от операции на щитовидната жлеза

II. Страничните действия на заместителните хормони, които се приемат след операции на щитовидната жлеза (L-thyroxin, L-thyrox).

1. Синтетичните заместителни хормони увреждат черния дроб и бъбреците.
2. Увеличение на теглото на пациента с 20-30 кг.( в 80% от случаите).
3. Може да предизвикат силно стягане в гърдите и непоносимост.
4. Могат да засегнат костната система т.е. да предизвикат остеопороза или да засилят процесите на остеопороза особенно при предозиране.
5. Могат да нарушат сърдечната дейност при предозиране.
6. В по-голямата част от случаите симптомите свързани с повишена или намалена функция остават.
7. Синтетичните хормони нямат протективен и съдоразширяващ ефект какъвто имат собствените хормони.
8. Отслабват действието на имунната система на организма.

Защо изследванията на хормоните на щитовидната жлеза са неточни?

Copyright © 2001-2024 thyroid-bg.com®
All Rights Reserved.